Съжаляваме, няма нищо в количката.
Импулсивното поведение и развиващият се мозък
Когато реакцията изпреварва мисълта
Импулсивното поведение често се тълкува като липса на самоконтрол или „правене напук“. От гледна точка на развитието на мозъка обаче то е очакван етап, а не дефект. Детският мозък все още изгражда зоните, отговорни за задържане, планиране и преценка на последствията.
Когато детето е развълнувано, разстроено, уморено или под напрежение, достъпът до тези функции допълнително намалява. Мозъкът избира бързата реакция, защото тя е по-лесна и по-енергийно ефективна в момента.
Импулсивността не е избор, а ограничение на момента!
Защо импулсивността се засилва точно когато очакваме повече
Колкото по-голямо е напрежението, толкова по-малка е способността за задържане. Затова импулсивните реакции често се появяват в края на деня, при промяна, при отказ или при силни емоции.
Самоконтролът не се „изисква“ – той се изгражда с време и подкрепа.
Импулсивното поведение у дома - Между желанието и възможността
У дома импулсивното поведение изглежда като прекъсване, избухване, действия „без да мисли“, думи, за които детето после съжалява. Често след реакцията идват сълзи и изречения като: „Не исках така“.
Това е важен момент – той показва, че детето не е загубило ценностите си, а е загубило достъп до самоконтрол в конкретния миг.
Родителят често се чувства безсилен и си мисли, че детето „не слуша“. В действителност детето има нужда някой временно да задържи ситуацията вместо него.
Ето 2 малки идеи, които могат да помогнат
- Пауза преди реакция Дори кратка пауза от страна на родителя (дъх, по-бавен тон) помага на детската нервна система да се „срещне“ с по-спокоен ритъм.
- Говорене след, не по време на импулса Разговорите и обясненията имат смисъл след като напрежението спадне, не в пика на реакцията.Импулсивното поведение не означава лошо дете или лошо възпитание. Означава мозък, който все още се учи да спира. Когато детето получава външна регулация и разбиране, с времето тази способност се превръща във вътрешна.
Емоционалната интелигентност и детският мозък
Как децата се учат да разбират, преживяват и регулират емоциите си